online pharmacy
Плетач – ръчно и художествено плетиво

I. КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ПРОФЕСИЯТА

Наименование на професията: Плетач – ръчно и художествено плетиво

Професионална реализация:

Професията се упражнява в сферата на услугите за населението и в приложното изкуство, с големи възможности за развиване на частен бизнес.

Дейности:

Плетачът на ръчно художествено плетиво разработва модел на изделието, снема мерките на клиента или определя размерите на изделието, изчислява броя на бримките за всеки детайл и необходимото количество прежда, изплита изделието на ръчни плетачни игли (куки) или на настолна плетачна машина, съединява частите на плетивото, сгъва и опакова изделието за предаването му на клиента.

При работа на настолна машина извършва допълнителни дейности по монтиране и, зареждането с материал, обслужването и поддържането и в изправност.

Предмети на труда и средства на труда:

Плетачът работи с различни по произход и вид прежди, с ръчни плетачни игли (куки) или настолна ръчна плетачна машина. В своята работа използва още: шивашки метър, ножица, ръчни игли, може и шевна машина, гладачна маса с ютия, спомагателни материали – копчета, ципове, ласета и др., списания, документацията към машината и инструкция за безопасна работа, обикновено работно облекло.

Професионални контакти:

Ако работи в чужда фирма – с работодателя, с домакина на склада за материали, с окачествителя, с гладача и шивача, с техника на ателието.

Ако работи надомно за себе си – с производители и доставчици на материали, с клиенти, с представители на фирмата, от която е закупил машината, с колеги от занаята.

Работно място и среда:

Плетенето се извършва в закрито сухо помещение. В редки случаи може и на открито. В помещението се получава известна запрашеност на въздуха от текстилните влакна.

Обучение по професията:

Обучението включва теория и практика. Теорията включва дисциплини като: „Машинознание”, „Електротехника”, „Икономика, организация и управление на производството”, „Машини и съоръжения в леката промишленост”, „Материалознание”, „Технология на облеклото”, „Проектиране и художествено оформление на облеклото”, „Декоративно рисуване”, „Конструиране на облекло” и др. Обучението завършва с изпити по теория и практика на професията или защита на дипломен проект.

Повишаване на професионалната квалификация

Възможности за квалификация и специализация:

Специализацията се изразява в изработването на един вид плетено изделие. Повишаването на квалификацията се осъществява чрез самоподготовка, обмяна на опит с колеги, участия в краткосрочни семинари на водещи фирми, посещения на изложби, панаири.

Повишаване на квалификацията с цел израстване в йерархията:

В рамките на тази професия служебно издигане в длъжност няма. След допълнително обучение по мениджмънт плетачът може да започне собствен бизнес или да ръководи фирма.

 

II. ЗАДАЧИ И ДЕЙНОСТИ

Основни дейности в професията

При ръчното плетиво всички операции, включени от изплитането на отделните детайли до получаването на крайното изделие, както и неговото пакетиране, се изпълняват ръчно.

Моделът на плетеното изделие може да бъде разработен от плетача, а може да бъде заимстван от него или клиента от модни списания. Плетачът на ръчно художествено плетиво уточнява модела на изделието (дреха, покривка, перде, шал, дантела, мильо и др.), снема мерките на клиента (за облеклата) или определя размерите на изделието (за плетивата за бита), изчислява броя на бримките за всеки детайл и необходимото количество основни (прежди) и спомагателни материали (копчета, ласе за украса и др.) Преди започване на всяко плетиво плетачът изработва мостра, за да провери дали начина на плетене, избраните куки и преждата отговарят на дадените в описанието на модела. Ако броят на бримките и редовете на двете мостри съвпадат, може да се плете без изменение на желания модел. Ако разликата на двете мостри е голяма, трябва да преизчисли бримките за необходимата големина.

В зависимост от вида на изделието, преждата и избрания модел, самото изплитане се изпълнява на една, две или пет куки.

Разнообразието на моделите дава възможност за съчетание на плетивото с плат, кожа, дантела, аранжирани по подходящ начин към изделието, а също така изплитане на различни орнаменти.

Една кука се използва за изплитане на красиви дантелени изделия. Те могат да бъдат както дрехи, така и различни допълнения към обзавеждането на дома. Изплетените на една кука покривки, пердета, миля, са предпочитани при определяне и дооформяне на дизайнерското решение на всяко обзавеждане.

Две куки се използват при изработване на връхно мъжко, дамско и детско облекло, тишлайфери, пана и други с плоска форма.

Петте куки се използват за изплитане на изделия с цилиндрична форма – чорапи, ръкавици и други.

Плетачът изплита отделните детайли на изделието, ако то е съставено от няколко части. За облеклата това са гръб, предница, ръкави, яка и др. След като е завършено изплитането на всички елементи, той ги разглажда, с което им предава форма.

Плетачът трябва да познава технологията на гладене за всеки вид прежда. Обикновено отделните части на плетивото се гладят от опаката страна сухи, през влажна кърпа, с не много топла ютия, която се плъзга по кърпата, без да се задържа дълго на едно място. В зависимост от вида на плетката и преждата се прилагат различни начини на гладене. Например при гладко плетиво от по-остра прежда се прилага следната технология:

- Двата ръкава плетача тропосва един върху друг с опаката страна навън. Същото прави с предницата и гърба.

- Така подготвените детайли забожда към гладачната маса и изглажда с ютия през влажната кърпа до изсушаването им.

При плетивата от остра прежда се допуска изглаждане и от лицевата страна в зависимост от релефа на плетката.

Плетивата от мериносова прежда се гладят през хавлиена кърпа.

Релефно изплетените изделия и такива от мохер изискват парно гладене без натиск на ютията. Парата прониква в преждата и я запазва пухкава, а релефът се запазва.

След разглаждането плетачът съединява ръчно отделните елементи в цялостно изделие.

За сглобяването на плетената дреха се изисква голямо умение и спазване на някой основни правила. Най-напред се ушиват раменните шевове и се изглаждат. Следва прикачване на ръкавите като първоначално се зашива само около овала при рамото. При отворено положение на ръкава този шев се изглажда, като се пречупва към ръкава. След това се довършва пришиването на ръкавите към ръкавните извивки до страничните шевове под мишниците.

Вътрешният шев на ръкава и страничният шев на дрехата се затварят едновременно (изцяло), като се спазва срещане на началото и края на всеки детайл, което може да се постигне чрез предварително тропосване или набождане с карфици.

Следват довършителни операции за оформяне на крайното изделие. Ако моделът го изисква, плетачът пришива апликации, изработва бродерия върху гладко плетиво, монтира елементи от плат, кожа, мъниста, пайети или други материали, оформя подгъви, илици, пришива копчета. Накрая окончателно изглажда изделието, сгъва го и го опакова за предаване на клиента.

Плетачът на ръчно художествено плетиво трябва добре да познава видовете прежди и техните физико-механични свойства, видовете игли, различните техники на плетене и основните правила за плетене, някои от които са:

- Избор на игли за плетене, съответстващи на дебелината на преждата.

- Точно разчитане на броя на бримките за заплитане на изделието – особено при многоцветни изделия.

- Към бримките, необходими за започване на плетивото, да се прибавят една, две или три бримки за всяка страна в зависимост от дебелината на преждата – това е резерв за съшиване на детайлите на изделието.

- Да се предвидят необходимите прибавки и за удобство при носене на дрехата.

- Да се подбере начина на заплитане – познати са: обикновено заплитане с единичен конец, обикновено заплитане с двоен конец; нанизване на бримки чрез изплитане.

- При продължително плетене ръцете се изморяват. Ето защо движението им трябва да намали до минимум и да се придържат по-близко до тялото.

- От съществено значение е начина, по който се държи и отпуска нишката. Държи се по няколко начина в зависимост от навика и удобството за плетача. Такива са случаите, когато конецът се държи на пръст (на десния или на левия показалец), на врата или на спомагателна игла, забодена на дясната страна на гърдите. Допуска се и случай на свободно пуснат конец между пръстите. Най-често се работи по първите два начина. Придържане на конеца с пръстите е метод, който е един от най-разпространените не само у нас, но и в чужбина. Той е за препоръчване, защото при него конецът се държи с лявата ръка, а това дава възможност дясната да има по-голяма бързина. Конецът не се обтяга, отпуска се равномерно и така се получава равномерна бримка.

- За да получи плетивото необходимата форма, се налага на определени места да се свива или наддава. Наддавките и свивките обикновено се правят през ред, могат да се изпълнят на всеки ред, ако това се изисква от формата на съответния елемент. Те биват единични, двойни, тройни в зависимост от броя на бримките, които участват при свиване или наддаване;

- За красивия и изящен вид на плетивото е от значение ъглите да се изплитат правилно. Всяка плетена дреха, на която предницата се състои от две части, има ъгли в долния и горния край. Обикновено тези ъгли са прави. Има няколко начина на изплитане на ъгъла в зависимост от това дали се оформя едновременно с плетивото, дали се оформя чрез двойна наддавка, или се оформя чрез двойна свивка.

- Не по-малко е правилото, изискващо завършване за последния ред. При него се изисква бримките да не са затегнати, за да има краят необходимата еластичност.

- Някой плетива се започват с подгъв, други завършват с него. Подгъвът се прави при лицева плетка. В редките случаи, когато се налага да се направи при релефни плетки, подгъвът също е лицев.

- При плетене с две игли има няколко начина за започване в зависимост от посоката, в която се плете. Започването на дрехата отдолу нагоре е най-често срещаният начин. Напоследък все повече се плетат пуловери и жилетки с прикачен ръкав. Предницата и гърбът при тях са с равен брой бримки и се преминава на по-дебели куки, за да се получи желания обем на дрехата.

Започване на дрехата отдолу нагоре се прилага при реглан ръкав или кръгла платка.

Преди започване на ластика, който се плете последен, се свиват бримките, предназначени за обемността.

Друг начин за започване е от ръкава. Изплитането става едновременно на ръкава и предницата. Посоката на плетене е отдясно наляво.

Частите (детайлите) на някои плетива могат да се съединяват и на шевна машина. Тя се използва и за пришиване на плетени мотиви, дантели и други към текстил. Ето защо, добре би било плетачът да умее да работи с нея.

В тази професия се включва и плетеното на настолна ръчна плетачна машина. Наречена е „настолна”, защото машината е с малки габарити, подходящи за инсталиране в жилищно помещение и може да се монтира върху подходяща маса.

С ръчните плетачни машини се постига по-висока производителност и по-високо качество на плетивото (равномерност на бримките и бримковите редове). Всяка машина може да се нагласи за автоматично плетене посредством т. нар. автоматичен преждоопъвателен възел и касетка на мострения център, в която се поставя мострен перфориран картон. Перфорацията на последния отговаря на вида на избраната плетка. Перфокартата може да се закупи готова, но може да се изработи и от плетача по разработена от него плетка. Тя може да се използва многократно за изплитане на по-голям брой изделия от една мостра, което спестява време на плетача (например за броене на бримките и т.н.)

На ръчните плетачни машини могат да се изработват (изплитат) най-разнообразни плоски детайли и цели трикотажни изделия по различни видове плетки – едноцветни ирли двуцветни( гладки, релефни, тъканоподобни (при плетене с две дебелини прежди едновременно с плетенето на тънката прежда се вплита дебелата със специално устройство към машината и се получава т.н. „тъкачен ефект”). Плетат се предници, гърбове, ръкави, джобове, части на поли, панталони и др. Облекла, крайни кантове (подгъви, ивици, ръбове). Могат да се оформят V-образна, кръгла или квадратна вратна извивка (деколте) и други извивки, ако моделът го изисква. С тези машини могат да се изработват и най-различни илици – малки, средни, големи, надлъжни и напречни.

Към ръчната плетачна машина може да се монтира допълнително програмно устройство и чрез влагане на милиметрова хартия с начертани върху нея в мащаб 1:1 всички детайли на изделието да се облекчи още повече работата на плетача по прибавянето или отнемането на бримки, при оформяне на извивки и свивки.

Плетачът на настолна ръчна плетачна машина монтира и демонтира машината и нейните части, както и принадлежностите към нея, извършва всички операции, необходими за работата с нея и описани в технологичната карта към машината; подменя огъната или счупена игла, почиства и смазва на определен период някои части. Подготвителните дейности (разработване на модел, определяне на размерите на изделието, пресмятане на необходимия брой бримки за всеки детайл, изчисляване на необходимото количество материали), както и довършителните са идентични с тези при изработените на ръчни плетачни игли изделия.

 

РАБОТНИ МАТЕРИАЛИ И ОБОРУДВАНЕ

Едно трикотажно изделие се изработва от основен (прежда) и спомагателни материали – ласета, копчета, конци, ципове, украса (пайети, маниста, кожа, текстил идр.). Изплитането на едно изделие изисква познаване на видовете материали и техните свойства.

Според произхода на влакната, от които са изпредени, преждите биват памучни, вълнени, копринени, ленени, синтетични (от полиестерна, вискозна, полиамидна, полиакрилна коприна) и смесени.

Според броя на нишките, усукани в преждата, се разделят на единочка, двойка, тройка и др.

Според начина на усукване биват гладко пресукани, ефектно пресукани и др.

По-важните физико-механични свойства на преждите са дебелина, тегло на 1 линеен метър, свиваемост или разтегливост, здравина на опън, устойчивост на багрене, на избелване на светлина, на термична обработка, хигиенни свойства и др.

Изборът на прежда зависи от предназначението на плетеното изделие, сезона на неговото потребление и модела.

При ръчното плетене според модела и преждата се подбират и съответни ръчни плетачни игли (куки). Те могат да бъдат алуминиеви, дървени или пластмасови. Желателно е да са леки и гладки, за да не затрудняват плетенето и да не изморяват ръцете. Иглите се изработват в различна дебелина, на всяка от които отговаря съответен номер. Дебелината на подбраните игли трябва да съответства на дебелината на преждата, в противен случай се получава лошо качество на плетивото.

Настолни ръчни плетачни машини у нас не се произвеждат, но редица български фирми организират вноса им, вноса на резервни части за тях и сервизното им обслужване. Такива плетачни машини се произвеждат и внасят от Япония, Италия, Германия, САЩ и др.

Всяка машина е съпроводена с технически паспорт, съдържащ данни за: тегло, габарити, съставни части, принадлежности, резервни части, инструменти, перфокарти. Тя е комплуктована и с технологичен паспорт (карта), в който с текст и снимки са описани: всички дейности на монтирането, през настройките и работата с машината до демонтирането и, как се използва мострения център, как се използват резервните перфокартони, как се поддържа машината, за какви прежди е най-подходяща и др.

Фирмите – производители на тези машини дават гаранция за безпроблемна работа с тях за най-малко 2-годишен срок и осигуряват безплатно (за гаранционния срок) и платено (извън него) сервизно обслужване.

За изглаждане на изделието плетачът трябва да разполага с гладачна маса и ютия (най-подходяща е парната).

В своята работа плетачът използва още: шивашки метър, карфици, ножици, игли.

За разработването на модел следи модните тенденции от списания, мостри на разработени от водещи фирми плетки и др.

Специално работно или защитно облекло за тази професия не е необходимо.

Работно място

Плетачът на ръчно художествено плетиво обикновено работи в стая от жилището, в което живее – на закрито. Може да работи и в специално оборудвано и организирано ателие за изпълнение на поръчки на клиенти при използване на настолни ръчни плетачни машини – също на закрито.

Плетене с ръчни плетачни игли на по-малки изделия или детайли от преносимо количество прежда може да се осъществи и в парка, градината, двора около къщата, планината, на плажа и др. – на открито, при подходящи климатични условия за престой. Довършителните работи се извършват у дома.

Условия за работа и организация на труда

Професията „Плетач – ръчно художествено плетиво” се упражнява надомно и в частни ателиета (модни къщи).

Закритите помещения, в които се работи, трябва да бъдат сухи с оглед опазване на преждите и металните части на машината (ако плетачът разполага с такава) и се проветри.

Материалите, гладачната маса с ютията и машината (ако има такава) трябва да бъдат разположени в определен порядък и на места, които да осигурят свободен достъп на плетача до тях, изразходване на минимум енергия и време при изпълнение на отделните операции.

Инструментите и другите помощни работни средства също трябва да са на подходящо място – постоянно и удобно за взимане при необходимост.

В работните помещения се получава известна запрашеност от текстилни влакна и от преждите. Затова по-често трябва да се проветряват и да се забърсват откритите повърхности.

Прекарването на шейната на машината върху бърдото в едната и другата посока е свързано със силен шум в помещението, още по-голям е този шум в ателие, в което работят повече плетачи. Препоръчително е в тези случаи да се ползват антифони (апарати за предпазване на ушите).

Работата на плетача на ръчно художествено плетиво е творческа и индивидуална. Той само организира своя бизнес, сам определя работното време, а те зависят от вдъхновението му, от броя на поръчките, които е поел, от професионализма му. Той може да работи по всяко време на деня и нощта, в празнични и почивни дни, с различна продължителност на работното време.

Ако изпълнява поръчка на клиент по модел и с материали на клиента (а може да използва и негова машина), плетачът може да работи и „на акорд”, при която форма на организация на труда договаря с клиента обема работа, срока за нейното завършване и възнаграждението за извършената работа. Договорът може да съдържа и мястото за извършване на работата – в дома на плетача или в ателие на възложителя. Във втория случай на плетача може да бъде възложено само изплитането на изделието или частите му. Съединяването на частите и гладаческата дейност са отделени като самостоятелни операции и се възлагат на други професии – шивачи и гладачи.

В такъв случай той трябва да е добре запознат с разходните норми за материали и труд (това са количеството основни и спомагателни материали за единица изделие и времето за изработването му), със състоянието на машината, която му се предоставя за работа и др., за да приеме такъв договор с клиента с икономическа изгода за себе си. Още повече, че при тази форма на организация работата най-често е временна, работното време е нерегулярно, често с полагане на извънреден труд (над определения в кодекса на труда 8-часов работен ден).